Jun 22, 2008, 11:44 AM

На бара

  Poetry » Love
1.6K 0 5
 

Стоя си на бара

и пуша цигара,

и чакам да дойдеш при мен,

но ти си различен

и малко първичен,

и чакаш да падна сама

във твойте капани,

тъй умело подбрани,

отделно за всяка жена.

 

Започва играта

и право в кревата,

но, скъпи, това е майтап,

не може веднага

така да се ляга

със всеки отскоро познат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йовка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...