На брат ми
От многото възможности една,
съвсем несъвместима ти се случи,
сдоби се без да искаш със сестра,
която неочаквано получи.
Не зная щъркела къде е блял,
та свърза те със мене след години,
когато вече твърде остарял,
изпусна ме в прегръдките ти силни.
Представа нямам как си оцелял,
какъв залог предложил си за мене.
Какво загубил и спечелил си, не знам,
но случих ти се във несгодно време.
И ако трябва пак да прелетя
във човката на щърка синевата,
повярвай ми, аз пак ще споделя
живота си със тебе на земята.
Къде си, братко днес… уви, не знам.
По дяволите кармата, съдбата!
Навярно считаш се отхвърлен, сам,
а аз избирам теб сред всички братя.
© Анна Станоева All rights reserved.
