На бял кон ли?...
Видяхте ли как дяволът дойде,
обяздил гордо бялата кобила?
Размахал не камшик, а страхове.
Смехът му бе по-гневен и от цвилене.
Хамелеони пъплеха пред него.
Нагаждаха цвета си по очите.
Почесваха душевното му его
и лъскаха по плаща му звездите.
Той непокорни нямаше в кортежа.
Не искаше излишни главоболия.
За всяка стъпка даваше нареждане,
че робите не знаят своеволия...
Но конят спря и силно се изтръска,
подплашен от трибуната, където
отиваше. Там бе разпънат кръстът.
А дяволът уцелен бе в сърцето.
Шествието стана панихида,
а бялата кобила - катафалка.
Пропусналият всичко туй да види,
не бива да се чувства жалко...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
