Кой забравя мъжките момчета,
нищо че съдбата е жестока?
Вечно със души са на хлапета,
за които - Честност - не е стока.
За които доблестта е мяра,
символ на това, че още дишат.
Аз не знам, как някой ще повярва –
имената ви на камък пишат.
Не от камък е човек – така е,
стига сме се правили на силни.
Но душите ви във нас витаят,
чисти като извори немирни. ...