На Чочо и Иван
Кой забравя мъжките момчета,
нищо че съдбата е жестока?
Вечно със души са на хлапета,
за които - Честност - не е стока.
За които доблестта е мяра,
символ на това, че още дишат.
Аз не знам, как някой ще повярва –
имената ви на камък пишат.
Не от камък е човек – така е,
стига сме се правили на силни.
Но душите ви във нас витаят,
чисти като извори немирни.
Не, не мога да отмина леко,
вашият ищах за справедливост.
Конници сте, затова во веки,
името ви е – непримиримост!
Посветено на Чочо Попйорданов и Иван Ласкин! Поклон!
© Данаил Таков All rights reserved.
