Aug 4, 2005, 11:28 PM

На дъщеря ми

  Poetry
32K 1 5
Дъще моя, голяма си вече
със умни,дълбоки очи.
Но пак си ми малко човече
и детското в тебе личи.

Усмихната, весела,мила,
капризна, сърдита,добра
аз зная, ти си ме дарила
със обич на малка жена.

Дъще моя,пораснала вече
мога ли да те благословя,
като стоя пред тебе неизречена
и мислено благодаря.

Благодаря за това, че те има
и топлиш ми всичките дни.
За обичта ти несравнима
и за сбъднатите ми мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...