fraulia (Васка Мадарова) fraulia (Васка Мадарова)
45 182
Jan 16, 2013, 12:57 AM

На дъщеря ми

  Poetry » Other
10.2K 4 15

Не те родих отмяна да ми бъдеш

(напук на всички бабини заръки).

Сега си тук. Но някой ден ще тръгнеш.

Ще имаш свои радости и мъки.

 

Ти няма да повториш мойта есен

и мойто лято няма да те блазни.

(Да вярвам, че ще пееш чужди песни,

надежди са лъжливи и напразни.)

 

Не мога да те скрия във дланта си -

там винаги уютно да те пазя. 

Така ще пропилееш младостта си,

а аз за цял живот ще се намразя.

 

Та ти си птица! Как ще те задържам?!

Единствено крила ще ти предложа.

Със тях понякога да се завръщаш,

за да изваждам от гърба ти ножа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • marielavip (Мариела Челебиева)
    marielavip (Мариела Челебиева)
    http://vbox7.com/play:afe8c43f74
    Чудесно посвещение, Васе!
  • laramaylin (Нина Чилиянска)
    laramaylin (Нина Чилиянска)
    Красиво...красиво...Всяка майка би искала да каже тия думи!
  • Бояна (Бояна Костова)
    Бояна (Бояна Костова)
    Много силно! Просълзи ме!
  • Valens (Валентина Лозова)
    Valens (Валентина Лозова)
    Много силен стих! Поздрав!
  • pego (Петя Великова)
    pego (Петя Великова)
    На дъщеря ми--литературен анализ.На стихотворението давам висока оценка,защото на първо място е посветено на майка към дъщеря-най неразделната връзка на този свят.По отношение на темата вложена в стихотворението,майката мечтае,нейното чедо да не изживее точно нейната съдба."Ти няма да повториш моята есен, и моето лято няма да те блазни"В стремежа си да бъде неотменно до детето си-"не мога да те скрия в дланта си-там винаги уютно да те пазя",майката осъзнава,че по този начин"ще пропилее нейната младост"Един ден всяко дете отлита от майка си,но ще се завръща да вземе от нейната топлина!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0