Нарани! Боли ли?
Прегреши! Тежи ли?
Осъзна! Съжали ли?
Какво очакваш? Сълзи ли?
Защо потрепваш? Простих ти.
Нарани любовта и уби ме.
Как истинска бе тя - не осъзна ли?
Сърцето, кръвта, не видя ли?
Лъжата, следите - прикри ли?
Усмивката фалшива - кърви ли?
Съня ти раздирам - признай!
Ще ти руша и живота до край!
Такава ще бъда - това е!
Да те обичам отново - лъжа е!
© Биляна All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
