Нарани! Боли ли?
Прегреши! Тежи ли?
Осъзна! Съжали ли?
Какво очакваш? Сълзи ли?
Защо потрепваш? Простих ти.
Нарани любовта и уби ме.
Как истинска бе тя - не осъзна ли?
Сърцето, кръвта, не видя ли?
Лъжата, следите - прикри ли?
Усмивката фалшива - кърви ли?
Съня ти раздирам - признай!
Ще ти руша и живота до край!
Такава ще бъда - това е!
Да те обичам отново - лъжа е!
© Биляна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
