inaMay (Калина Костова)
55 29
Mar 1, 2008, 10:49 PM

На един скитник, който често си измисля песен  

  Poetry » Love
2561 0 6

 

Не се раздадохме с луната 
в поредното й пълнолуние -

не взе от моя сън,

а аз не взех от нея

лудост лунатична.

Къде я беше скрила?

Виж ти, из клоните,

в разпалени огньове

от фенери

на котешки очи.

А аз какво ли правех?

Май питах се, когато имам тайни,

споделям ли ги лесно със поет,

догато спя...

Сънят ми е от ноти.

Градът е напев,

когато се измива пълното в луната.

А мислите ми припевите са

на уличните лампи,

израсли точно под прозореца.

Тогава те обличат лунна дреха

и нямат имена.

Като безименните стихове,

които пращах,

а те се връщаха,

създадени от пръстите

на скитник,

когото всяка нощ обгръщат полутонове.

От мисъл по мечтание,

което може би нарича някога луна.

А, всъщност, чака нея.

И носи в шапката цветя,

за да го топлят с мисълта,

че са от неговата песен,

която ще отплува някога

като венец от залезни петна...

И ще достигнат любовта,

когато следваща луна

ще протече през клоните

за новата си лудост...

 

© Калина Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Май не е късно, докато ви благодаря, да ви честитя и Баба Марта, а с това и най-запътилата се към нея пролет! Много здраве и да ви е красиво!
  • "когото всяка нощ обгръщат полутонове.

    От мисъл по мечтание,

    което може би нарича някога луна."

    Красиво,като лунен прах!Браво!

  • Айде,всеки с китара под рамо:>И аз ша фащам скоро време;РР
  • Много ми хареса...Поздрав!!!
  • Невероятно хубаво стихотворение!
    с обич, Калина. много ми хареса.
  • Страхотен стих, Калина!
    Поздрави за него и честита баба Марта!
Random works
: ??:??