И натливка някои ме наричат,
м акар да знам, че ме обичат.
А з харесвам се сега такава.
М ама ето за какво е права.
Н а инат записах се в хора.
Е сента с инат мета и двора.
Е жедневно свиря на пиано.
Д умите пиша неразбрано.
Н а рециталите съм солистка,
а на концертите- пианистка.
М ного неща искам да умея.
Е х, как обичам и да се смея.
Ч урулика ми звънко гласчето
т ака, че ехти досам небето,
а инатът ми тупти в сърцето.
© Весела Найденова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
