На "любящата" ми майка
"Не си достатъчно добра
и не достатъчно красива,
в теб няма капчица човещина,
ще си умреш сама във ежедневието сиво.
И лоша си, съсипваш ми живота,
обрече ме да страдам зарад теб,
теб всеки ще те бие, ще те хока.
Ти изрод си, а не дете!"
И всеки ден аз чувам новите обиди,
изречени от уж любящи майчински уста,
а на “малкото“ добро у мене му се свиди
да отвърне на хрипливите слова.
Че, майчице, какво ти аз направих?
Нима такова съм проклятие за теб,
нима те някога забравих?
Тъй, както ти забрави, че съм ти дете?!
© Кали Накова All rights reserved.
