AntoanetaKaraivanova (Antoaneta Karaivanova Pavlova)
18 2
Apr 8, 2023, 7:44 PM

На майка ми 

  Poetry » Other
617 2 7

До мен присядаш, сякаш съм дете,

и сливат се при срещата очите ни.

Усмихваме се, но издават те

тревогите и грижите на дните ни.

 

Наýчи ни животът да гадаем

по ирисите своите беди,

прикриваме се, но прекрасно знаем:

не можем с тебе да се заблудим.

 

Така е, мамо, дните ни отвяват

неверни ветрове като зърна,

но не забравяй – ако прецъфтяваш,

след тебе ще покълнат семена,

 

а твоята душа ще бъде жива,

преляла се във моите очи...

Да знаеш само колко ти отиват

в косите посребрените лъчи!

© Antoaneta Karaivanova Pavlova All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??