На мама
Колко те обичам, Мамо!
Че по цели нощи бдиш,
че за мене мислиш само
и не можеш да заспиш.
Колко те обичам! Зная,
че за мен от сутринта
трудиш се, за да играя,
за да уча и раста.
За да бъда чист и спретнат,
и нахранен, и щастлив...
Побеляват неусетно,
Мамо, твоите коси.
Ала щом ме зърнеш, светва
в миг посърнало лице.
На душата ти олеква,
тупка радостно сърце...
И към тебе за прегръдка
щом се спусна окрилен –
няма по-щастлива тръпка,
знам, за тебе и за мен!
Колко те обичам, Мамо!
В израз днес на обичта
и признание голямо –
приеми букет цветя!
© Борко Бърборко All rights reserved.
