НА МАМА
НА МАМА
Мама я няма! Как да я върна?
Със колко криле, нощта да обгърна?!
Нощта, която ме обзе,
е все безсънна и бездетна.
БОЖЕ... ти защо ми взе
мойта Майчица несретна?!
Тя живот бе, тя бе вихър,
тя бе топлия копнеж,
към всичко - майчински открито,
със вопъл стенещ, но горещ!
-Мила, моя Мамо, бях далече,
аз лиших те всеки ден от почит,
но синовната ми мъка ще е вечна
и потомците ми ще те тачат!
-Ти искаше да казвам "МАЙКО",
че "МАМО" близо бе до глезота,
съкровеното за мен е... "МАМО",
сътворено с твойта топлота.
От Чар, 22-26.07.2006
в памет
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
