На моите съученици
Години минаха, приятели,
слана блести във нашите коси.
Големи станаха децата ни,
но онзи огън още в нас гори.
И още млади са сърцата ни
и вярвам, че сме все така добри.
Е, натежали са телата ни
и грижи стискат нашите души.
Но никога не се предаваме,
живеем с гордо вдигната глава.
И най-доброто заслужаваме,
защото сме страхотни, затова.
Повярвайте, приятели обични,
във мислите си често съм вас.
Докрай ще пазя спомена за всички,
с които бях в един и същи клас.
© Бояна Драгиева All rights reserved.
