На моята приятелка Дани

Poetry

2.7K 0 2

ДАНИ

Затвори се една врата за мен,

сътвори се и то завинаги.

На теб навярно ти е по-добре

не носиш ти сега веригите.

Не страдаш вече , не скърбиш,

не ти е нужна ничия опека.

Сега дори ще можеш да летиш,

ще ти е леко, много меко.

Но твойто весело, добро сърце,

следа дълбока в мен остави.

Подкрепата и дружбата ти с мен,

не мога никога да ги забравя....Дани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Боже (Никола Джамбазов)

"ще летиш леко, много меко" - струва ми се малко инфантилно

2008-03-17T11:10:33+02:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

Добре. Определено много по-добре от предишното (по дата и час на публикуване). Поздравления. Това е верния път.

2004-01-28T01:05:28+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0