На него
Откъсна ме от сивотата
изтръгна ме от пустотата
от пошлоста от скуката на дните
но пак със сълзи пълнят се очите
Разкъсана на хиляди парчета
кървящи стенещи за обич
понесени от болката нанякъде
поемат удари отвсякъде
Аз цялата съм обич и копнеж
защото тебе някъде те има
макар да знам че си далече
ще стопляш ти смразяващата Зима
© Албена All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
