Jul 16, 2009, 3:51 PM

На него

  Poetry » Love
948 0 2

На него

Откъсна ме от сивотата

изтръгна ме от пустотата

от пошлоста от скуката на дните

но пак със сълзи пълнят се очите

Разкъсана на хиляди парчета

кървящи стенещи за обич

понесени от болката нанякъде

поемат удари отвсякъде

Аз цялата съм обич и копнеж

защото тебе някъде те има

макар да знам че си далече

ще стопляш ти смразяващата Зима

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...