На него
Откъсна ме от сивотата
изтръгна ме от пустотата
от пошлоста от скуката на дните
но пак със сълзи пълнят се очите
Разкъсана на хиляди парчета
кървящи стенещи за обич
понесени от болката нанякъде
поемат удари отвсякъде
Аз цялата съм обич и копнеж
защото тебе някъде те има
макар да знам че си далече
ще стопляш ти смразяващата Зима
© Албена All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
