Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia (Надежда Ангелова)
191 2.7K
Jul 7, 2025, 9:04 PM

На нея единствено вярвам...

  Poetry
273 3 7

Стига хвърляхте камъни, хора!
Нямам вече къде да ги зидам.
Чак до слънцето стигнах. До горе.
С всяка болка и всяка обида

 

вдигах все по-високата кула
зъби стисках и все се катерех.
Вечно бях не видяла, не чула
след последния скок непремерен

 

си помислих: Дори без посока,
все ще хвана я облак, я вятър,
тази кула е доста висока,
а далече под мен е земята.

 

Тъй се случи пламти и препича
лято зло. Птици всуе се молят...
Падат сламки – звезди от кирпича,
а до мене – готова за полет,

 

изгоряла, опърпана, грешна,
цял живот тя е белият гарван,
любовта ми. Пред смърт ще я срещна...
Знам... На нея единствено вярвам...

  


  

 

 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0