На нея, галантно
Все още непораснало момиче,
но с тихото достойнство на жена.
Видях я там. Огледах се в очите ú.
Възхитата се смеси със вина.
"Простете ми, госпожице, задето
пред Вас заставам груб и гологлав.
Не зная как, оставих си бомбето
в една епоха много преди нас.
Бих искал да не бях така небрежен,
да имах шапка, за да я сваля
пред Вас със лек поклон и с "добър вечер"
съвсем галантно да Ви поздравя."
Все още непораснало момиче,
но с тихото достойнство на жена.
Тя може да накара със очите си
момчетата – мъжете – да растат.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
