Отиде си! Защо сега се връщаш?
Ти с мъст затръшна входната врата!
Да не си решила да прегръщаш
туй, което в мен уби сама?
Да не си посмяла да припомняш,
пак ония сладострастни дни!
Като въглен в пепел да изравяш,
нашите загаснали души!
Остави ги, те съвсем да станат,
черни сажди, от жарава – прах!
Нека само мислите останат,
таен спомен – от искрица знак!