На петдесет
След петдесет му свикнах на света.
Аз имам мойта златна сватба с него.
Забих гвоздей в старата греда
И окачих младежките тревоги.
Прибрах в скрина, оцелял от три войни остарелите желания.
След петдесет му свикнах на света.
Със всичките му странности и прегрешения.
Отидох в кръчмата да се напия
С приказки на хиляди несретници.
И някак празнично се виеше дима цигарен над главите ни.
Опитах от от оная лютата, от която всичко ще си кажеш.
Почерпих всички по едно.
За здраве и за дълголетие.
На петдесет му свикнах на света
Къде ще идеш - има ли спасение
На петдесет му свикнах на света.
А той на мене свикна ли - не зная..
© Svetoslav Vasilev All rights reserved.
