На прага на душата си стоя
и търся змийското начало -
онази мъдрост, чийто глас
понякога е много тих...
и същата, която кожата си сменя
след всяка тръгнала на път любов...
или пък тъй - със щракване на пръсти
премръзнала те топли в зимно утро...
На прага на душата си стоя,
от там е тихо като в гроб,
измамна липса на течения...
а в бездната ù глутниците вият, ...