Feb 15, 2017, 4:08 PM

На прима виста, маестро

  Poetry » Love
891 1 2

Нарисувай ме с ноти, 
облечи ме във стих,
изсвири ме със полъх,
после пак замълчи.
Покажи ми безкрая,
със очи ми шепти,
акапелно ме страдай,
после... пак замълчи.
Разкажи ме във форми,
събери във звезди,
разпилей ме във капка,
после пак замълчи.
Поръси ме във нежност,
намери ме в сълзи,
прима виста, маестро,
говори... говори...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Първолета Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....