На приятелите
Пеят тихо тънкостволи
яворови дървеса.
Сипят белите тополи
мека утринна роса.
А сред тях, ведно с тревите,
като звън на колеса,
аз дочувам думи скрити –
шъпнегора на леса.
Над върхарите политам –
още вярвам в чудеса!
Търся биле лековито -
с обич да ви донеса!
Има ли го по скалите?
Има ли го в дол сърдит?
Горе ли е – при орлите,
там, на върха снеговит?
Да изпием, братя мили,
с мириса на див пелин,
чаши руйни – мед и сили,
с топлото: До век!Амин!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
