На птицата... крило
Казваш, да бъдем на птицата крило.
Прецени ли ловеца с кръвясали очи,
който дебне в сърцето със... зло,
насочил дуло към висините и не спи,
готов да отстреля всяка нежна твар,
литнала волно към слънцето.
На гърбовете ни мята своя товар,
мачкайки всеки кълн на зрънцето.
Бяла молитва отправяме към небесата,
с надежда да се смили творецът-създател,
вразумявайки стремежа пъклен на чадата
и предателството двулично към приятели.
В мания за величие облечени,
в стремеж към върховния елит,
в душите си на дявола обречени,
сеят злъч и сарказъм не скрит.
Хайде стига, спрете се и се вразумете,
отдавна преминахте отвъд добрия тон,
поднесете на ранените букет от полско цвете
и направете пред иконите нисък поклон.
ИТАЛИЯ,
22.07.2008г.
© Татяна All rights reserved.
