На рамото ти...
Потича вечер зимата в очите ми,
онази зима - с нашта споделеност.
Студено беше сигурно в душите ни
и търсеха се в топлещата тленност
на телата.
Всички изгреви
чертаят пътища по белите пъртини.
Аз бях до тебе - като птица,
обучена на рамото да спи.
Аз бях до тебе, без въпроси.
Топях си бавно вътре ледовете
на пламъка в очите ти
и боса
вървях в снега и дишах ветрове.
Аз бях до тебе. С всяка стъпка
в света ти влизах и те пусках в мен.
Сега вратата ми за връщане
една е. И стърчи във теб.
..............................................
Потича вечер зимата в очите ми.
Снежинките топят се от дъха.
Във кишата от мокрещи различия
на рамото ти всяка вечер спя...
© Инна All rights reserved.
