Потича вечер зимата в очите ми,
онази зима - с нашта споделеност.
Студено беше сигурно в душите ни
и търсеха се в топлещата тленност
на телата.
Всички изгреви
чертаят пътища по белите пъртини.
Аз бях до тебе - като птица,
обучена на рамото да спи.
Аз бях до тебе, без въпроси.
Топях си бавно вътре ледовете
на пламъка в очите ти ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up