i2na (Инна)
145 1101
15.10.2007 г., 18:19 ч.

На рамото ти... 

  Поезия
1186 1 20

Потича вечер зимата в очите ми,

онази зима - с нашта споделеност.

Студено беше сигурно в душите ни

и търсеха се в топлещата тленност

на телата.

Всички изгреви

чертаят пътища по белите пъртини.

Аз бях до тебе - като птица,

обучена на рамото да спи.

Аз бях до тебе, без въпроси.

Топях си бавно вътре ледовете

на пламъка в очите ти

и боса

вървях в снега и дишах ветрове.

Аз бях до тебе. С всяка стъпка

в света ти влизах и те пусках в мен.

Сега вратата ми за връщане

една е. И стърчи във теб.

..............................................

Потича вечер зимата в очите ми.

Снежинките топят се от дъха.

Във кишата от мокрещи различия

на рамото ти всяка вечер спя...

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??