На рамото ти...
Потича вечер зимата в очите ми,
онази зима - с нашта споделеност.
Студено беше сигурно в душите ни
и търсеха се в топлещата тленност
на телата.
Всички изгреви
чертаят пътища по белите пъртини.
Аз бях до тебе - като птица,
обучена на рамото да спи.
Аз бях до тебе, без въпроси.
Топях си бавно вътре ледовете
на пламъка в очите ти
и боса
вървях в снега и дишах ветрове.
Аз бях до тебе. С всяка стъпка
в света ти влизах и те пусках в мен.
Сега вратата ми за връщане
една е. И стърчи във теб.
..............................................
Потича вечер зимата в очите ми.
Снежинките топят се от дъха.
Във кишата от мокрещи различия
на рамото ти всяка вечер спя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
