На разсъмване, когато ме докосваш,
с цялата любов на път изминат,
от потайното до раждащия ден,
на разсъмване душите се събличат
със въпроси, под възглавницата скрити;
с пръсти, омагьосани от страст;
със въздишки,чаши недопити.
На разсъмване душите се преплитат
и от две, прераждат се в една.
На разсъмване - любов връхлита,
да стопи последната сълза.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...