На разсъмване, когато ме докосваш,
с цялата любов на път изминат,
от потайното до раждащия ден,
на разсъмване душите се събличат
със въпроси, под възглавницата скрити;
с пръсти, омагьосани от страст;
със въздишки,чаши недопити.
На разсъмване душите се преплитат
и от две, прераждат се в една.
На разсъмване - любов връхлита,
да стопи последната сълза.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...