На разсъмване, когато ме докосваш,
с цялата любов на път изминат,
от потайното до раждащия ден,
на разсъмване душите се събличат
със въпроси, под възглавницата скрити;
с пръсти, омагьосани от страст;
със въздишки,чаши недопити.
На разсъмване душите се преплитат
и от две, прераждат се в една.
На разсъмване - любов връхлита,
да стопи последната сълза.
© Даниела Атанасова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...