На родителите ми
Очите ви са пълни със сълзи,
когато ни изпращате на прага!
А виждаме ли вашите очи,
когато без вина отново бягаме?
Отрудени, замислени, самотни-
последния си залък сте делили,
в ръцете ни поставяте банкноти-
стотинка по стотинка сте пестили!
Косите ви отдавна посивели са,
а как сте се смалили със годините?!
И дрехите ви сякаш овехтели са
от пътищата дето сте изминали!
И как букета шарени лалета
да върна, че по пътя ще увехнат,
кoгато ги поемам от ръцете,
които със любов са ме отгледали?
Бутилките с пенливо, бяло вино,
как да не взема, че ще ми тежат!
Че глътка подир глътка ще го пия
да влее жива кръв във мойта плът.
Очите ви сънувам често нощем,
съзнавам, че и аз не съм дете!
И мислено, и с обич ви изпращам
от прага, тук, на моето небе!
когато ни изпращате на прага!
А виждаме ли вашите очи,
когато без вина отново бягаме?
Отрудени, замислени, самотни-
последния си залък сте делили,
в ръцете ни поставяте банкноти-
стотинка по стотинка сте пестили!
Косите ви отдавна посивели са,
а как сте се смалили със годините?!
И дрехите ви сякаш овехтели са
от пътищата дето сте изминали!
И как букета шарени лалета
да върна, че по пътя ще увехнат,
кoгато ги поемам от ръцете,
които със любов са ме отгледали?
Бутилките с пенливо, бяло вино,
как да не взема, че ще ми тежат!
Че глътка подир глътка ще го пия
да влее жива кръв във мойта плът.
Очите ви сънувам често нощем,
съзнавам, че и аз не съм дете!
И мислено, и с обич ви изпращам
от прага, тук, на моето небе!
© Катя All rights reserved.
