НА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ЖЕНА МИ
Като песен, запята отдавна
и още несвършила,
като свещица, току-що припламнала
в храма ми мръсен
и димен от его зловещо
приседна до мен,
за да ми кажеш нещо
точно на рождения си ден.
Беше нежно, беше много мило,
безсловесно, като крехък креп,
а ми вдъхна дух и сила,
както млада като бе.
11.03.11г
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Топъл стих!