На сбогуване с ноември
НА СБОГУВАНЕ С НОЕМВРИ
Какво ли тишината ще предложи
след полета на сетното листо?
На есента обагрената кожа
ще се изсули в празното гнездо.
И пътят ще сънува детски стъпки,
надлъж-нашир кръстосвали деня.
Ноември с едри бодове закърпи
мъглата върху мократа земя.
Смирена и безвластна към сезона,
притихнала до потното стъкло,
усещам в мен как тихичко се ронят
рефрените на летен щурчов хор,
с прелитащи светулкови фенери,
през губери от мащерка и глог.
И моля се – да смогне да намери
душата пак пътеката към Бог.
© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
