На село
В памет на Велика Георгиева
Птици пеят, утрото възнасят.
Старата жена въздиша.
Слънцето й връща лятото,
когато със мъжа си се сгодиха.
После сватбата и веселбата
в работа се някак тя улиса.
Народиха се децата.
Можеш ли сега да ги опишеш?
Труд и грижи през годините.
Немотия,смърти и раздели.
Само дворът и градината
пазят спомените зрели.
Птици пеят, лятото дохожда
до прозореца й мътен.
"Боже, все по-трудно виждам
този свят. Има ли отвъден?"
Все такива мисли я сподирят.
Тя загуби мъж и чедо!
Само птиците не спират
ден за ден да носят ведрост.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Дора!
-
Благодаря ви Ники и Костадин!
-
Поздрав Стойчо,страхотен стих,напомня.Поклон и мир на душите им.
-
Много силен стих като чувство, като изграждане и вграждане на думите!
Чудесен си Стойчо!🍀🍀🍀 -
Благодаря за коментара и оценката, Румен!
-
Много силна творба, браво!
-
Благодаря, Пепи!
-
С няколко куплета цял един живот...
Поздравления! -
Благодаря ви, Приятели!
Трогнат съм от коментарите ви! -
В обикновените житейски съдби има толкова смирена истина.. спомни ми за баба, която носи същото име и малко преди да почине каза: "и това ли е живота лъжовен..замина.."
-
Докосващ и прочувствен стих! Поздравления!
-
"Все такива мисли я сподирят.
Тя загуби мъж и чедо!
Само птиците не спират
ден за ден да носят ведрост."
Животът в най-добрия случай е красиво лято забрадено с черна като креп забрадка. Песента на птиците символизира вечността. Чух ги да пеят и на погребението на майка ми.
Великолепен стих, Стойчо, в памет на тази жена. Нещастието крачи с бързи крачки и рано или късно застига всеки. Но малцина са, които умеят да възпяват като теб! -
Докосна душата ми, Стойчо!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
