На село
В памет на Велика Георгиева
Птици пеят, утрото възнасят.
Старата жена въздиша.
Слънцето й връща лятото,
когато със мъжа си се сгодиха.
После сватбата и веселбата
в работа се някак тя улиса.
Народиха се децата.
Можеш ли сега да ги опишеш?
Труд и грижи през годините.
Немотия,смърти и раздели.
Само дворът и градината
пазят спомените зрели.
Птици пеят, лятото дохожда
до прозореца й мътен.
"Боже, все по-трудно виждам
този свят. Има ли отвъден?"
Все такива мисли я сподирят.
Тя загуби мъж и чедо!
Само птиците не спират
ден за ден да носят ведрост.
© Стойчо Станев All rights reserved.
