На сина ми
Сине,
не си вече малко момче.
Времето неусетно през
пръстите изтече,
помня как за първи път "мамо"
ме нарече.
Моето сърце щастие за теб
предеше на стария бабин стан.
От вятър и слънце догонван,
кали те, стана мъж
неспиращият над дома ни дъжд.
Галантен кавалер,
все момичета край теб -
от ранно детство, та до днес. Време е.
Не му мисли. Искам дом, гнездо свое
да свиеш. Знам, своите мечти с високи
кули криеш. Не се плаши, най- хубавото
предстои! Изтрий сълзите, подари ги на вълните,
на самотното море.
Едно момиче чака на планински връх.
Килим от горски мъх
за тебе, сине, е изпрело.
Потопи в него ти нозе,
с притаен дъх избери си твое цвете.
Не мисли, в унес - смело и каквото ти е на късмет!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен стих, сътворен със завидно поетично майсторство!
Много ми хареса! Браво! Поздрави и от мен! -
БлагодАря!Майчиното сърце плаче, иска да види децата си задомени, щастливи, да люлее внуци!Това му стига щастливо да заспива вечер!
-
Добро утро,Василка!Развълнувах се от творбата ти и аз имам син, но много по-голям. Минала съм по този път и ти ме върна да го извървя отново в спомените си. Творбата ти е много мъдра, много умерена при
предаването на майчината ти мъдрост и любов.Освен това е талантливо сътворена и интелигентно.Браво, момиче!оценката, която ти поставям е 6 и е много реална.
Поздрав от сърце и лек ден!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не се считам за поет, но имам нужда да споделям.Това е мойто хоби.