Nov 27, 2014, 7:52 PM

На сина ми

  Poetry
478 0 4

Сине,

не си вече малко момче.

Времето неусетно през

пръстите изтече,

помня как за първи път "мамо"

ме нарече.

Моето сърце щастие за теб

предеше на стария бабин стан.

От вятър и слънце догонван,

кали те, стана мъж

неспиращият  над дома ни дъжд.

Галантен кавалер,

все момичета край  теб -

от ранно детство, та до днес. Време е.

Не му  мисли. Искам дом, гнездо свое

да свиеш. Знам, своите мечти с високи

кули криеш. Не се плаши, най- хубавото

предстои! Изтрий сълзите, подари ги на вълните,

на самотното море.

Едно момиче чака на планински връх.

Килим от горски мъх

за тебе, сине, е изпрело.

Потопи в него ти нозе,

с притаен дъх избери си твое цвете.

Не мисли, в унес - смело и каквото ти е на късмет!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви!Радвм се, че Ви харесва.Така го чуствам, така го пиша.
    Не се считам за поет, но имам нужда да споделям.Това е мойто хоби.
  • Прекрасен стих, сътворен със завидно поетично майсторство!
    Много ми хареса! Браво! Поздрави и от мен!
  • БлагодАря!Майчиното сърце плаче, иска да види децата си задомени, щастливи, да люлее внуци!Това му стига щастливо да заспива вечер!
  • Добро утро,Василка!Развълнувах се от творбата ти и аз имам син, но много по-голям. Минала съм по този път и ти ме върна да го извървя отново в спомените си. Творбата ти е много мъдра, много умерена при
    предаването на майчината ти мъдрост и любов.Освен това е талантливо сътворена и интелигентно.Браво, момиче!оценката, която ти поставям е 6 и е много реална.
    Поздрав от сърце и лек ден!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...