На сина ми
Сине,
не си вече малко момче.
Времето неусетно през
пръстите изтече,
помня как за първи път "мамо"
ме нарече.
Моето сърце щастие за теб
предеше на стария бабин стан.
От вятър и слънце догонван,
кали те, стана мъж
неспиращият над дома ни дъжд.
Галантен кавалер,
все момичета край теб -
от ранно детство, та до днес. Време е.
Не му мисли. Искам дом, гнездо свое
да свиеш. Знам, своите мечти с високи
кули криеш. Не се плаши, най- хубавото
предстои! Изтрий сълзите, подари ги на вълните,
на самотното море.
Едно момиче чака на планински връх.
Килим от горски мъх
за тебе, сине, е изпрело.
Потопи в него ти нозе,
с притаен дъх избери си твое цвете.
Не мисли, в унес - смело и каквото ти е на късмет!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
