На сина ми
Обичам те, сине,
Мое тихо доволство.
Мое сбъднато утре,
Мое гордо достойнство.
Удивително силен
В нежна грижа по мъжки,
Буен огън, запален,
В делата си дръзки.
Обичам те точно
Такъв неподправен.
Сурово и волно,
Мечтан, а реален.
От слънцето взел си
За косите си - злато.
От морето тъй синьо-
За мечтите си- лято.
С багри душата ти
Рисува дъги.
С радост очите ти
Трият сълзи.
Толкова мекост,
обвита в гранит,
Толкова благост
От тебе струи.
Обичам те, сине-
Вятър и пламък,
Слънчев лъч си ми зиме,
Памук, скрит във камък.
© Дани Петрова All rights reserved.
