May 10, 2007, 3:05 PM

на СУ"св.Кл.Охридски"

  Poetry
795 0 6


Като армия от мравки
буквите работят, за да стане дума.
Думата крещи и провокира,
други думи предизвиква във идея.
Ред по ред, абзац и ето ти контекст.
Мравките работят в строен ред,
носят върху нежните си плещи
трошичка, захарче, куплет...
в каузата силна фундамент.
И всичко туй залято със кафе,
миришещо и тънещо в цигарен дим,
напомня бегло за студентска стая,
за следването, дипломата, края...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...