На свекърва ми
Кажи ти - жената, която наричам "майко",
приютила ме с надеждата да бъда като твоя дъщеря,
познала само мъжки чада.
Помогни и подай ръка на доведената ти дъщеря!
Кажи, как да постъпя като зряла жена?
Ако ли не можеш, попитай, майко, сина си и обичан
от мене мъж - чия съдба по-напред да спася?
Попитай, защо ме оставя сама и тръгва подгонен,
печалба да търси в пустата, черна, чужда страна?
Чия съдба първо аз да тача?
На мъжа, който душата ми избра, моята собствена или
на рожба първа и свидна,
обречена да расте далече от своя баща?
Постъпка вярна ти ми предложи!
На кръстопът поставена, стоя.
Като възел изборът тежи на моите плещи.
Жаля аз за за мъж, по чужди друмища поел,
ала и за моята светлица - да имам мечтана рожбица едница.
Мечтата мъжка не мога да спра,
ала и моята не мога да потъпча и отмахна с десница.
Кажи, майко!
Питам с измъчена душа и ако отговор и утеха не намеря,
проклета да е женската ми съдба!
© Цветомира Тошева All rights reserved.
