На татко

Dec 16, 2019, 7:56 AM

Poetry » Love

704 0 0

Понякога притварям клепки
и чакам да ме гушкаш,
както някога,
когато двамата-
сюоделяхме най-нужното в света...
В душата ми опарен въглен -
е свил гнездо ...
и тихичко изпуска дим ,
че мъртва любовта изстена,
когато я събудиха във Рим...
и времето не може да лекува
дори, когато сме сами... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На татко

Искате да прочетете повече?

Random works