Sep 27, 2012, 10:42 AM

На Титаник

1.1K 0 1

Безброй преплетени съдби

в миг разделят се бързо, без утеха.

За кой ли път, уви, виновен е човека.

 

А там, в каютата, на пост,

в захлас заслушан капитана,

очаква той неканен гост,

водата-съдница вещае вледеняваща промяна.

 

И с гръм и трясък тя нахлува, без да пита,

човешката им воля да изпита.

Удавени заглъхват клетниците, вик след вик

на сцената на изроден човешки цирк.

 

А лентата препуска без да спира

и време няма,  детето веч умира.

Потъва и една ръка,

държала някога на Купидон лъка...

 

В едно затупкват две сърца,

преди едното да "поздрави" смъртта.

Целувки страстно се разменят,

а пред очите им причерня ли, причерня...

 

Един от двама им не ще да издържи,

но цял кораб не би могъл дори...

 

Копнеещи, очите им примигват във тъмата.

Изречени, молбите им отекват в тишината.

Една любов, неистово желана,

в метален гроб вовеки прикована.

 

Само споменът за любовта остава

в женското сърце.

Докато не преживеят го отново двама

в обятията на божествени ръце.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Пулев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления! Прекрасно! Дълбоко чувствено и завладяващо човешко! Фин изказ и проникновена мисъл!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...