Целуна земята на тръгване –
рождената, где лежат дедите.
Взе пръст от чернозема –
за децата и внуците.
Далече,
там ще са родени
с прекъснати вени,
непознаващи родното място.
Невиждани баба и дядо,
неизживяно детство на село,
непознати ще се появят някое утро,
непознаващи дори словото.
Тръгна и не се обърна.
Повярвал в мечтите.
Напомнят за него следите,
останали в черно белите снимки –
едно дете, загубило своите близки
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
