Целуна земята на тръгване –
рождената, где лежат дедите.
Взе пръст от чернозема –
за децата и внуците.
Далече,
там ще са родени
с прекъснати вени,
непознаващи родното място.
Невиждани баба и дядо,
неизживяно детство на село,
непознати ще се появят някое утро,
непознаващи дори словото.
Тръгна и не се обърна.
Повярвал в мечтите.
Напомнят за него следите,
останали в черно белите снимки –
едно дете, загубило своите близки
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
