Целуна земята на тръгване –
рождената, где лежат дедите.
Взе пръст от чернозема –
за децата и внуците.
Далече,
там ще са родени
с прекъснати вени,
непознаващи родното място.
Невиждани баба и дядо,
неизживяно детство на село,
непознати ще се появят някое утро,
непознаващи дори словото.
Тръгна и не се обърна.
Повярвал в мечтите.
Напомнят за него следите,
останали в черно белите снимки –
едно дете, загубило своите близки
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
