На учителката любима
НА УЧИТЕЛКАТА ЛЮБИМА
Учителко моя, любима, едничка,
толкова отдавна ли всичко това беше?
Ти, хванала моята малка ръчичка,
с мен търпеливо букви и числа редеше.
И, разказвайки приказките омайни,
ти ни учеше света голям да открием.
Със знания да разкриваме тайни.
От науката - опит, сила да добием.
Много учители аз имах любими.
Много неща с тяхна помощ открих,
но срещата с първата, неповторима,
искам да възпея в моя скромен стих.
Колко ли пъти аз бях ученичка -
със деца и внуци все започвах от А,Б-е.
С примера си ми светеше като звездичка
жената с голямото, горещо сърце.
Ти беше за нас като майка обична.
Самата добра, ти ни учеше на добро.
Ти - почитана, уважавана лично,
съветваше да се пазим от всякакво зло.
Сега, вече с годините посребряла-
изпитала тревоги, радост и скръб,
още спомена за тебе аз пазя -
спомен тъй мил за мен, тъй много скъп.
© Анка Келешева All rights reserved.
