На великата моя любов
Аз не искам за себе си нищо
в този свят, нито в оня дори.
Бял овен, бяло руно разнищил,
скрих дълбоко в бездънни гори.
Нека другите бъдат щастливи
до последния ден подарен.
Аз ще чакам, докрай мълчаливо,
моя бавещ се черен овен.
Той ще дойде по-тъмен от вечер,
от поройна вода придошла,
за да тръгнем безкрай надалече,
към Земя ни добра, нито зла.
Ще ме спуска надолу, надолу,
със материя тъмна повит,
като бебе в утробата голо,
като в миг остарял реквизит.
И единствено жал ще изпитам
за великата моя любов.
Беше чашата тя недопита
в този свят и вовеки веков.
С нея нови вселени ще диря,
ще запалвам аз черни звезди.
И ще зная, щом нещо извира,
значи жива вода съм открил.
© Младен Мисана All rights reserved.
