Нощта изпусна пара. Чу се гръм.
А вчера бе прекрасно!
В черквата е тясно.
Един е Великден!
Ликът на Господ ни полазва
и няма поп да ни покаже
как след мъката да продължим.
Държим свещите - без огън!
Е, как спокойно да заспим!
Над селото е тихо - без камбанен звън! И попът е ненужен!
Така е в малкото село! Добре, че Господ е в сърцата ни!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
