Нощта изпусна пара. Чу се гръм.
А вчера бе прекрасно!
В черквата е тясно.
Един е Великден!
Ликът на Господ ни полазва
и няма поп да ни покаже
как след мъката да продължим.
Държим свещите - без огън!
Е, как спокойно да заспим!
Над селото е тихо - без камбанен звън! И попът е ненужен!
Така е в малкото село! Добре, че Господ е в сърцата ни!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
