aramex70 (Росица Илиева) aramex70 (Росица Илиева)
35
Aug 5, 2008, 12:18 PM

На З.

  Poetry
1K 0 11

Понеделник...

полунощ...

и болка...

До дъното

на душата ти падам.

Без усложнения,

с диагноза...

Без ремисии

от глухарчета,

с празни капачки надежда...

Лутам...

тихата...

невъзможност...

В минало време

да наваксам себе си

е трудно,

а още по-малко тебе...

Но

днес е вторник

и имам парченца обич!

Хайде да сглобим

тихата радост на живота,

докато още можем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Илиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0