Aug 5, 2008, 12:18 PM

На З.

  Poetry
1K 0 11

Понеделник...

полунощ...

и болка...

До дъното

на душата ти падам.

Без усложнения,

с диагноза...

Без ремисии

от глухарчета,

с празни капачки надежда...

Лутам...

тихата...

невъзможност...

В минало време

да наваксам себе си

е трудно,

а още по-малко тебе...

Но

днес е вторник

и имам парченца обич!

Хайде да сглобим

тихата радост на живота,

докато още можем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...