Натежали клепачи затварям,
отпускам уморени две ръце.
В нощ прозрачна се разтварям
и чувам, бие моето сърце.
И ето, виждам двама ни сами.
Пейка стара на далечна гара,
млади, гледащи се във очи.
Само със билет обратен, без пари.
Навън е облачно, дъждът вали,
отново влакът закъснява – "се ла ви".
Усмихваме се, пием се с очи
и влюбени, във джоба с две пари.
Ааа, ето те, Животе! Ти разпръсна ни
на всичките си четири страни!
От километри скрити са, обичащи очи,
но по-заможни сме сега, с пари.
Как бие лудото сърце, дори
като камбана в слепоочия кънти!
Напират там, в затворени очи,
проводени от него, солени две следи.
© Хари Спасов All rights reserved.