Начало ли е Краят
Градът е уморен
След дълъг ден
Душата е объркана
Разпъната е между двата Свята
Но Блуден син
Завръща се смирен
Борбата е завършила
Блажен е в топлата прегръдка на Бащата
Самотно утрото
Събужда спомени
Разхвърля мислите
Какво ли има горе – в Небесата
Изстива огънят
Сълзите парят
Последно „сБогом”
Тук сме – той пое към Светлината
Снегът вали
Затрупва сивото
Луната се усмихва
А сънените облаци снежинки ронят
Блестят дърветата
Флиртуват с вятъра
Нощта запява
По улиците стъпките на влюбени се гонят
В памет на баща ми, който ни напусна в деня, отбелязван от църквата като "Завръщане на блудния Син"...
© Надя All rights reserved.
