Цялата изпълни се луната,
като глобус в кадифеното небе блести.
Тази нощ магийна е на лятото.
Сбъдват се копнежи и мечти.
Тичинкови песни пеят с вятъра
бели маргарити, макове, треви.
Птичките огласят на нощта простора
с дъхавите на любов трели.
А звездите в златните си рокли
мигат, трепкат, и блестят.
И безсъници развяват букли.
Пак зори навярно ще посрещнат.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
