Цялата изпълни се луната,
като глобус в кадифеното небе блести.
Тази нощ магийна е на лятото.
Сбъдват се копнежи и мечти.
Тичинкови песни пеят с вятъра
бели маргарити, макове, треви.
Птичките огласят на нощта простора
с дъхавите на любов трели.
А звездите в златните си рокли
мигат, трепкат, и блестят.
И безсъници развяват букли.
Пак зори навярно ще посрещнат.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
