Над България няма да мръкне
Кой ли не хапа до кокал от твърдата българска плът!
Кой ли до днеска не я поруга!
Стреляха в упор в челото и в голата кърмеща гръд -
крак да подгъне, да стане слуга...
Беше майка, любима и кротка във черно вдовица!
Беше войвода с пищов и кама.
На хайдути от вълци по-страшни бе вярна сестрица,
лъч пътеводен бе в робска тъма.
Беше люлка на смели мъже и достойни жени!
Беше нива и черно стърнище.
Още в аналите днешни камбана зловеща звъни -
плач от Батак; вик от Копривщица...
Не веднъж ли бе гибелно място за чуждите орди,
по калета, усои и дерета...
Още из Балкана в късна доба Караджата броди,
Христо събира своята чета...
Беше, ви казвам, сега е, ще бъде, след мен и след вас!
Щом родопската гайда не млъкна!
Щом зората пристига със бързия влак от Бургас -
над България няма да мръкне!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
