Над дъгата
Минавам под дъгата
облечена
в спомени и малко тъга...
Стигам реката на своите пориви,
събличам надеждата,
обувам нова мечта...
Потича небето
над мен, със дъжда
вали самотата на капки:
Поглеждам нагоре –
през облачни прегръдки
(... целуват се птици,
танцуват голи копнежи...)
в безкрайната синева
усмихва се Слънце над мен:
Дървото кърви... пак смола...
... Не искам Пролет да ме докосва,
когато загубила пътя, се търся сама...
... Заспивам,
докато светът около мене тича...
Времето бърза...
(не спира)
... Аз искам гръмотевици и бури...
да събудят в мен пак Живот от Съня...
© Вечерница или Зорница All rights reserved.
!
