Направих равносметката. И тръгвам
да искам прошка, да поемам дух…
Душата ми на болката обръгна,
превързах я и в обич я обух.
Изглежда по-щастлива от когато
мечтаеше за земни висини
и чакаше безименното лято
блажена радост да ѝ подари.
Сега върви и себе си раздава,
победите си с другите дели;
умее да мълчи, да утешава,
да води над житейските мъгли. ...