Надежда
"Аз ще те чакам!" - пишеше ми тя.
Нима не знаеш, че съм вярна!
Мислено при теб ще долетя,
да те зарадвам със усмивка лъчезарна.
"Аз ще те чакам!" - пишеше ми тя.
Писмата й в прах говореха, живи.
"Никога не ще летя!"
"Не те дочаках!", "Сбогом, мили!"
© Венцислав All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
