May 16, 2009, 8:58 AM

Надежда

  Poetry » Love
671 0 1

Момиче как да срещнеш скрито

по път, за тебе начертан?

Не е жена, която скита

и търси любовта без свян.

 

Не крачи в мрака замечтана,

не търси свой  измислен вожд:

един я съблече с измама,

а друг я облече в разкош.

 

А истинската си остава

между чертите на дланта.

Но циганката не познава

или не казва где е тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...